Как да изучим английската граматика и трябва ли?


Английската граматика може да се учи по два начина – на практика или в теория и всичко зависи от поставените цели пред обучението. Когато става дума за учене на английски език по какъвто и да е начин – на курсове, на уроци, самостоятелно, обикновено това учене се свързва именно с изучаването на английската граматика. Обикновено граматиката на англи…

Английската граматика може да се учи по два начина – на практика или в теория и всичко зависи от поставените цели пред обучението. Когато става дума за учене на английски език по какъвто и да е начин – на курсове, на уроци, самостоятелно, обикновено това учене се свързва именно с изучаването на английската граматика. Обикновено граматиката на английския език не се счита за нещо много сложно. Напротив, има известни твърдения, че този език е забележителен с това, че може да знаете малко, но кажете много. Независимо от това, английската граматика предизвиква много полемики, разговори, проблеми.

Как да изучим английската граматика и трябва ли?  

До колко трябва да знаете граматиката? По този въпрос може да се разсъждава колкото Ви е угодно. Всеки има свое мнение, при това е възможно мненията да бъдат и напълно противоположни, като при това, всеки да се окаже напълно прав. Как е възможно това? Възможно е, понеже всеки има свой поглед и гледна точка по въпроса какво е това граматика.
Обикновено граматиката се представя като набор от правила, в съответствие с които трябва да е организирана устната и писмена реч. И тези правила се записват в по-делеби или по-тънки книжки – учебници и справочници. Какво сложно има в това да се запомнят всички тези инструкции? Всичко е въпрос на зубрене – детските стихове, темите по български, история или биология и разбира се – правилата по граматика.
Ако се погледне процента на успешните тестове по английски език, някой може да си помисли, че ние сме сравнително вещи в знанието на английски език. Но ако погледнем реалното ползване на езика от нашите туристи зад граница, на служителите, посрещащи чужденци у нас в качеството им на туристи или бизнес партньори или на някои спортни деятели, или по улиците в по-големите ни градове – смятате ли че всички те са в състояние просто така, да поведат обикновен разговор с някой чужденец на английски език? Далеч не винаги! Къде е тогава проблема? Къде правим грешка?
За да знаем език, ние учим граматика. Но научили граматиката, ние все още не можем да ползваме езика. Не е ли странно? Може би си заслужава да се вгледаме по-внимателно в предмета на граматиката и да се опитаме да разберем що за чудо е това?
Всъщност, има и малко по-различен поглед, различен от традиционния, по отношение на граматиката. Но какво значение има дали погледа е друг или традиционен, ако не позволява да се реши проблема с обучението по чужди езици? Какво значение има колко дълго и обстойно сте учили език или неговата граматика, ако не сте в състояние в практическа ситуация да кажете каквото Ви е необходимо, така че да Ви разберат?
Този нов поглед върху обучението по чужди езици принадлежи на американския философ, писател, изследовател и хуманист (разностранна личност) Л. Рон Хабърт. Той не веднъж е обръщал внимание на това на какви мъки са полдожени учениците по английски език и колко скромни са «успехите» им получени даже и ако преподавателя е «професор» по английски език и лингвистика.
При това, той отишъл по-нататък, стигайки до разбирането, че непознаването на английската граматика у самите американци води до проблеми и сред самите тях, като ги затруднява да се изразят правилно и разбираемо в училище, на улицата или на работа, особено когато им се налага, например, да усвояват нови длъжностни инструкции. Оказва се, че те не могат да четат и фактически са функционално неграмотни хора. Т.е. повечето ще могат да прочетат статия от някой ежедневник, но едва ли напълно ще разберат за какво се говори в нея, да не говорим да си направят правилни изводи за написаното. За да помогне на хората да се предпазят от подобни проблеми и за да станат по-грамотни, Л. Рон Хабърт изследвал тази област и създал труд, който нарекъл «нова граматика» и ето как в нея обяснява какво е граматика, кои са нейните източници, функции и предназначение:
Граматиката е начина, по който се организират думите в устната или писмена реч, така че точно да се формулират мислите на хората, техните идеи и смисъла, който влагат в тях. Всъщност, това е система за свързване на думите по такъв начин, че да се осъществи смислена комуникация. Това е граматиката. Ако тя бъде определена по друг начин, то обучаваните се насочват към зазубрянето на някакви правила, а не към правилно говорене, писане и четене (изразяване).
Това определение едва ли ще го намерите в речниците, защото граматиката е попаднала в ръцете на граматиците, които сами не разбират смисъла на думата «граматика». И точно това прави граматиката сложна. Целта на «Новата граматика» е заобиколи произлизащите от това осложнения. Граматиката се основава на общата употреба на думите и придвижва напред от писателите. А попадайки в лапите на професорите, тя попада в доста мътен водовъртеж в мътна река. Така, че в граматиката няма нищо трудно, нито е трудно да бъде разбрана. Трудно е само да се разбере неспособността на професорите да я обяснят просто.
Граматиката не е изучаване на нещо си. Това е използването на нещото. А професора с намръщените вежди си мисли, че науката е нещо, което му е угодно на него. И на него му плащат, за да говори на хората, че това е наука. А граматиката е част от повседневното съществуване и ако Вие това не го знаете, естествено е да не сте в състояние «да се научите» да я използвате. А така никой няма да Ви разбира и Вие никого няма да разбирате, като нещата и хората задълго ще остават загадка за Вас. Добре, че все пак, освен «науката» има и практика, в процеса на която хората си обяснят някои положения за по-ясно изразяване и така, въпреки науката, успяват и да се разбират. За да разберете още по-ясно за какво става дума, ще го обясня така: Децата до 7 годишна възраст се научават да говорят и да се изразяват правилно и да разбират правилно какво им се казва, въпреки, че изобщо още не са ходили на училище и не са учили никаква граматика. Същото е и с т.н. «неграмотни» хора – въпреки, че според Вашата учителка те за нищо не стават, някои от тях успяват да станат милионери, милиардери, при това в такива технологични направления на битието като компютри, програмиране, комуникации, които Вашата учителка никога няма даже да проумее (и затова постоянно ще Ви втълпява, че са опасни и вредни за Вашето здраве и сигурност).
Така че, ако граматиката се определи като начин организиране на думите от писмената или говорима реч, така че другите хора да разбират и възприемат Вашите мисли, идеи и смисъл, тогава учащите се ще заискат да научат нея, а не да мислят дали са уйдисали на смръщената учителка с поредния й тест за граматическите правила, който и на самата нея не е помогнал много да разговаря като хората и да се изразява разбираемо.
Граматиците в миналото никога не са разбирали какво е това «дума» и така не са успели да определят основния елемент на своя предмет. Те също не са успели да забележат и факта, че езика се състои от думи, които най често имат няколко смисъла и които могат да се използват по няколко различни начина. Без разбирането на този фундамент, езикът и граматиката изглеждат доста объркана и неясна територия. Тези и още други грешки и неразбирания са направили този предмет доста труден за изучаване и приложение.
Затова трябва да разберем, че основната задача на граматиката е да ни направи способни да използваме думите и речта така, че разбираемо да предаваме своите мисли и желания на други хора и да разбираме мислите и желанията на другите хора. Давате ли си сметка колко често използваме изрази като: «С това исках да кажа…», «Не ме разбирай погрешно…», «Ако го кажа по друг начин…», «Не правилно си ме разбрал…», «Не това исках да кажа…», «Това даже и не съм си го помислял…», «Кажи ми го на ясен и разбираем език…», «И какво всъщност искаше да кажеш…»
При това, всички ние, по документ (диплома) се водим за грамотни хора!
Та