Нервни заболявания
С това определение се отделят не толкова болестите на нервната система, колкото характерни, може да се каже, предболестни състояния, засягащи поведението на човека като реакция на нервната му система в обкръжаващата я среда. Създава се впечатлението, че някакъв вид важна нервна енергия се изразходва в хода на живота, по такъв начин се оголва човешкото същество и по-нататьк то, като търпи последиците от случилото се, „документира“ специфичната симптоматика на нервното заболяване (или поведение).
По съветите на Лечителя предразположеният към нервно заболяване (или, казано най-общо, към проблеми на нервната система) трябва да регулира живота си строго целесъобразно. Вид лечение за нервно болния е спането, сънят. Нему се полага да си ляга зиме в 20 часа, лете -в 21 ч. или най-късно – в 22 часа, за да си осигури 2 ч сън преди полунощ. Това е основно изискване за всички хора с проблеми на нервната система.
Нервите „се лекуват“ и „оправят“ най-вече от чистия въздух. Замърсеният въздух „засяга“ белите дробове и дишането и от това зависи пряко състоянието на нервната система.
Храната на „нервния“ човек следва да бъде – както впрочем всичко, което се отнася до него – лека, без подправки, които дразнят стомаха (и „отекват“ в нервите). Да се яде хляб, измесен от прясно смляно брашно, безквасна пита (ако стомахът е редовен) и квасен хляб (ако стомахът е „нервен“).
Водолечението – един от най-древните клонове на народната (природосъобразната) медицина – може да заеме широко място не само в лекува нето, но и в „превантивното“ поведение на потърпевшия. Водолечението да се провежда от специалист с конкретна дозировка и методика. Най-общото изискване – покрай всичко друго – е краката на страдащия да бъдат добре затоплени независимо с каква вода (колко топла или студена) се извършва водната процедура.
Ходенето сутрин лете по росна трева бос е велика благодат за болните! То е нещо много повече от това, което изглежда. Чрез росата (атя е природно дестилирана вода!) по тревата човек влиза „в контакт“ с възвишени енергии, които подпомагат целия му организъм.
Ярък ефект в състоянието и поведението – и особено работоспособността и самочувствието – оказва смяната на обстановката. Тя впрочем е полезна за всеки човек. При нервно болните (и профилактично!) това е истинско целебно чудо. Често се получава така, че болният, предприел пътуване до дадено място (дори не особено отдалечено), се завръща в дома си оздравял, заживява нов живот.
Прието е да се смята, че нервната болест е нещо „сериозно“, печално, съвсем непредразполагащо към смях. А всъщност смехът е особено нужен именно в тези случаи. И ако болният може да си го осигури по някакъв начин – той си гарантира здраве.
Добре е нервно болните да пият т. нар. „слънчева вода“ – т. е. вода в шише, гряно от слънцето 2-3 часа.
Срещу нервни напрежения, възбуда, преумора от пресилване, главоболия, тягостно настроение, слабост и др. се използват стръковете на билката котенце, които се събират цялото лято, сушат се на сенчесто и проветриво място.
Една супена лъжица наситнена билка се залива с 1 чаша студена вода и се оставя да кисне 1 денонощие. Получава се еднодневна доза извлек.
Вземането да става след консултация с лекар, защото билката е отровна.
При упорита депресия да се правят шапки от квасец.
При болния от нервна болест – депресия, свръхвъзбуда, душевно ние, мъка, тягост и пр., винаги да има босилек. Той лекува – доказал го е народният опит.
Десет съвета против депресия
1. Увеличете времето за общуване с природата, защото няма по. добро средство от това.
Отделяйте всеки ден поне по един час за движение на открито.
2. По време на тези разходки насочвайте погледа и вниманието си към онова, което е пред очите ви. Не мислете за себе си, особено за потиснатостта си и причините за нея. Да не мислиш за депресията която те заплашва, е все едно да се отървеш от нея.
3. Ако това не ви се отдава, търсете компанията на умни и жизнелюбиви хора, с които по-лесно и убедително ще установите, че „радостта да се живее“ стои над всяка потиснатост. Сътворете си формула за това, повтаряйте я няколко пъти на ден, особено при събуждане и заспиване. Например: „Няма да позволя никакви тъмни мисли да ме потискат, имам да върша отговорни неща, трябва да живея ведро и с полза за близките и себе си.“
4. Надмогвайте леността, която обикновено съпътства депресията и е израз на болестно безволие. Работете! Ако това, с което сте заети, не ви увлича, измислете нещо друго, полезно за вас и близките ви. Трудовата заетост също автоматично изключва депресията.
5. Ако депресията ви е причинно свързана с работата (и хората, с които работите), сменете и едното, и другото или временно се откъснете от тях.
6. Лягайте си 2-3 ч преди полунощ, избягвайте да четете в леглото, стремете се да заспите, като насочите мисълта си към приятни, постижими неща.
7. Избягвайте половите възбуди. Депресията поначало враждува с половата активност. Ограничете я, докато цялата ви душа „излезе на простор“.
8. Ако състоянието ви позволява, отделяйте време за градинска работа, каквато и да е тя. Досегът със земята лекува повече от всичко.
9. Спете на отворен прозорец.
10. Отнася се до близките на депресирания: към страдащия трябва да се проявяват грижа
и нежност, които го привързват към живота и го откъсват от кризата.