Козметика без химия


Продължение: Как да се освободим от излишните килограми

Хипертрофия на простатата

Използват се следните билки: корени от гръмотрън – 40 г, стръкове от ветрогон – 40 г, стръкове от луличка – 30 г, семе от коноп – 20 г, стръкове от горски енчец (златна пръчица) – 15 г, кори от леска – 30 г, корени от магданоз – 15 г. Приготвя се запарка, като от сместа се вземе 1 супена лъжица и се пусне в 300 г кипяща вода. Кисне 1 ч. Пие се по 100 г от нея преди ядене 3 пъти на ден.
Допустимо е запарката да се изготвя в по-голямо количество -например за 3 дни или 1 седмица – при съответните съотношения съгласно рецептата.
II. При хипертрофия на простатата (най-вече възпалителна), затруднено уриниране, болни бъбреци (камъни и пясък в бъбреците)
Използват се корените на гръмотрън (бодлив трън, голотрън и др.), които се вадят през есента или рано напролет. Измиват се много добре и се изсушават на проветриво място.
Отварата се приготвя по следния начин: 2 супени лъжици ситно нарязани сухи корени от билката се пускат в1 л кипяща вода и врят 5 мин. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафейна чашка.
Дозата се повтаря след известно време – съобразно това как ?агира организмът (дали я „иска“, или „не“).
Затруднено уриниране при увеличена простата, особено у хора, страдащи от захарна болест
I.    Лекува се с надземните части (цвят и листа) на билката жаблек (гьрличе, конски
ребра, ребрика и др.), изсушени на проветриво място и сянка.
Запарката се приготвя по следния начин: 4 супени лъжици наситнена билка се залива с 1 л кипяща вода и се оставя да кисне 1 ч. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
II.    Затруднено уриниране при хроничен простатит или аденом на простатата, особено
при трудности на утринното изпикаване, за оживяване половата функция
Употребява се надземната част на билката ветрогон (известна още като бял трън, вирогон, биволски трън, вихрогон и др.), набрана от юни до август (особено на Еньовден). Суши се на сухо и проветриво място, на сянка.
Отвара: 2 супени лъжици наситнена билка се пускат в 600 г кипяща вода и се варят 10 мин. Прецедената отвара се пие З пъти на ден сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 кафейна чашка.
Така приготвената доза всъщност е за 2 дни. Може да се повтаря дотогава, докато настъпи облекчение в уринирането.
III.    Затруднено уриниране (вследствие хипертрофия на простатата), хроничен запек
(особено у стари хора, при които има и анатомични промени – хемороиди и циреи)
Използва се наземната част на билката обикновена луличка (рибена уста, асланче, конопка, кученца и др.). Бере се по време на цъфтежа. Изсушава се на проветриво място.
Запарката се приготвя, като 3 чаени лъжички от наситнената билка се слагат в 1 л кипяща вода. Оставя се да престои 1 час, прецежда се и се пие по 1 кафейна чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Меланхолия

За различните степени и „видове“ меланхолия са предназначени най-вече рецептите на Лечителя, включващи лечение с една-единствена билка по-продължително време. (Вж. „Философия на едната билка“)
Тук се препоръчва една най-обща „генерална“ рецепта, която помага по принцип при всеки случай на депресия и меланхолия и позволява на човека да върне самочувствието и волята си за живот.
Болният взема сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист мед, 20 зелени листа от индрише (счукани на кашица), 20 смлени ядки от кайсии и З месести лимона (без семките), 12 г валерианова тинктура, 12 г тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.
Десет мин след вземане на 1 супена лъжица от тази смес се изпива винена чашка (75 г) от друга смес: босилек, върбинка и страшниче – 100 г от всяка, бреза (листа), лавандула, липов цвят, лайкучка (цвят), маточина, лютива мента, ранилист (листа), риган, хмел (шишарчици) – по 50 г от всяка. Приготвя се, като 2 супени лъжици от билките се изсипват в 500 г кипяща вода, прибавя се също чаена лъжичка настъргани портокалови кори, захлупва се за цяла нощ; след изстиване на сутринта се прецежда и се пие според указанието.
За препоръчване е лечението да се комбинира и с подходящи „шапки“ – например листа от прясно зеле, наръсени с оцет или други съставки (вж. „Чудодейните шапки“).