Продължение:

Пръста лекува

Българският народ отдавна използва различни видове пръст (най-често глини от определени находища) за лекуване на някои болести Лечебният принцип е прост и нагледен: лечебната пръст се замесва като тесто, с нея се налага болното място (най-често натъртване, оток, хематом) и „компресът от пръст“ изсмуква от тъканите болезненото натрупване. Почти във всяко селище има такива „глини“, които се ползват с доверието на хората и се употребяват досега.
Какви са основанията на лечението с пръст? Не е ли то „бабешко“ хрумване на неграмотни хора.
При Динков то беше част от философското му учение за света, живота, болестите и лечението им. Той препоръчваше задължително на всеки болен и здрав да „ползва щедрите енергии на природата“, да бъде в постоянен допир с тях. Откъде идват тези енергии? Те са част от всеобщата вселенска енергия, която милиарди години движи, създава и руши космическите тела и се проявява под различни форми.
Какво представлява обикновената земна пръст? Тя е последствие от титанични (вулканични) сили, които са я пренасяли от място на място, променяли са ^ със страшната сила на огъня. Лечителя казваше просто и мъдро: „Пръстта е съхранила тези енергии и ги пази в себе си.“
Оттук идва и пророческата му убеденост, че в природата всичко е живо, тоест носи в себе си някакъв вид енергия, която може отново да го включи в процесите на вечното движение и вечния живот. Именно в тези: енергии се крие лечебната сила на пръстта.
И днес човекът не може да обясни „магията“ на пръстта. Но той не отрича нейното въздействие, защото то е показано в многовековния лечебен опит.
Калните бани, които са спечелили заслужена лечебна сила, са вид „лекуване с пръст“. Това е най-простото доказателство за ефекта на пръстта, въпреки че лечебната кал не е само пръст и вода – тя съдържа различни минерали с лечебна сила. В много случаи ученият не може да определи доколко лечебността на една тиня се дължи на течната съставка в нея и доколко на пръстта (твърдата съставка).
Лечителят препоръчваше определени почви (пръст, глина) за лекуване. Изискваше те да притежават определени качества. Преди всичко да бъдат чисти. Пръст, с която нито човекът, нито животните са имали „вземане-даване“. Обикновено това не са повърхностните почви (пръст с постоянен досег с въздуха), а тези, които встъпват в досег с въздуха, след като човекът започне да копае в тях. Лечителя наричаше подобна пръст „девствена“. В много селища на България местните жители знаят коя пръст отговаря на тези условия и си имат нещо като „кариера“, от която се снабдяват с нея. При набавяне на нужното количество горният слой на пръстта се остъргва. Изкопаната пръст се натрошава, за да може да бъде пресята. Самата пръст трябва да бъде нещо средно между глина и пясък. Точната дума на Лечителя е суглина. (Тази дума не се среща в нито един тълковен речник.) Тя трябва да се намира на много сухо място, където не е възможно да се задържа вода при валеж, за да не се разкашква.
Лечителя поставяше на второ място „по лечебност“ бялата глина, която по селата се използва (вече рядко) за мазане на къщи. Подходяща за лечение е и глината, която той наричаше „чиста“ – бяла или жълта.
Изкопана и пресята, пръстта е готова за лечение обикновено под една-единствена форма – компрес. Тя се приготвя лесно: полива се с малко вода и се замесва „като тесто“. Получава се „тестяна маса“, удобна за слагане върху която и да е част от тялото, като се използва тензух, хасе или друга материя.
Лечителя наричаше това лечение „глинени компреси“. Препоръчваше го в случай на натъртване, неголеми отоци, подутини от ухапване (по-специално от скорпион) и редица други. Бе убеден, че глиненият компрес е извънредно полезен при упорити главоболия (мигрени), катар на стомаха, хроничен запек и диария.
Глиненият компрес помага при „директно налагане“ (на главата или корема), а също и на други части от тялото, ако трябва да се лекува съответното място.
Ясно е, че във всички случаи въздействието на пръстта е непосредствено. В какво се изразява то?
Лечението с глина се схваща като метод, чрез който лечебното и енергийното въздействие на пръстта се „фокусира“ максимално върху болната част на тялото. Иначе казано, лечението с глина е целена сочено използване на жизнените енергии, които се съдържат и се из-лъчват от всичко в природата.
Лечителя би използвал любимото си в такива случаи обяснение преливане на енергии. Това изглежда приемливо, защото въпреки директното поставяне на глината върху болното място няма пряк контакт между нея и засегнатия орган. Въздействието е опосредствено (освен в редки случаи на лекуване на натъртване на някои места). Сякаш от глината към човешката плът „потичат“ потоци лечебна енергия, които облъчват болното място и му помагат да се възстанови. Влиянието е локално – то не прониква на голяма дълбочина. Компресът се поставя винаги върху болното място.
Предимството на компресите е, че нямат отрицатели и странични въздействия.
Продължителността на въздействие на глинените компреси е няколко часа. Знак за това е засъхването и вкоравяването на глината. Излъчването на лечебни енергии от нея е престанало и компресът се маха.
При замесването на глината за компрес на главата Лечителят препоръчваше „да се ръсне“ малко оцет.
Чисто „механично“ изискване е глината да бъде замесена при температура, близка до тази на тялото, за да се понася по-добре. В такъв случай водата за замесване, а също и оцетът трябва да бъдат топли.
Каква е продължителността на лечението? Различна и индивидуална, подсказва се от подобрението. Честотата е по един компрес на ден. Компресът стои няколко часа (до започване на съхненето на глината).
Лечителят препоръчваше много глинените компреси при главоболие (мигрена), запек, натъртване, лениви черва. Упоритото главоболие изисква продължително налагане с компреси.

Пръстта от прясна къртичина

Това е една от най-тайнствените страници в учението на Лечителя. На пръстта от прясна къртичина той приписваше особено, незаменимо въздействие при лечение на рак. Това не е въздействие на „обикновена“ енергия, защото по принцип тя не може да бъде изчерпана, това би променило същността на лечебната материя. Въпросът е в това, че пръстта от прясна къртичина съдържа „още нещо“ – извънредно важно, съчетаващо се с целебните енергии и въздействащо по несравним начин. „Къртицата – обясни веднъж Лечителя – е чудна животинка. Една от най-чудните в природата, където всичко е чудо… Тя е голяма колкото една мишка -стотина грама! – а може за един лен да изяде червеи с обща тежест един-два пъти по-голяма от самата нея. При това тя изравя под земята ходове и изрива пръст стократно повече от самата себе си. Като се вземат предвид съотношението между тялото на това странно животинче и извършената от него работа, човек не може да не остане поразен. Ако къртицата беше голяма колкото слон, на земята и във вселената едва ли би се намерило подобно чудо. Енергия колкото у един вулкан… Основателно е да се допусне, че нещо от тази учудваща, особена енергия се „препредава“ на изровената от къртицата пръст.“
Двойно зареждане с енергия! Веднъж – енергията, която се съдържа в пръстта поначало, и втори път- енергията, която се проявява при изриването на пръстта от къртицата и която „попива“ в пръстта, където остава „жива“ още две седмици.
Но каква енергия е това?
Трябва да се припомни, че Лечителя употребяваше думата „енергия“, за да означи нещо по-голямо и по-сложно, отколкото е прието да се означава с нея.
Пръстта, която къртицата е изровила от плътта на земята, е „осенена“ от грандиозното усилие на тази дребна животинка. Следователно към тази пръст са се прибавили специфични колосални I биологични енергии.
В рецептите за лекуване на рака (особено на стомаха, хранопровода, червата) Лечителя препоръчваше да се взема пръст от току-що изровена къртичина. Ако не е суха, да се изсуши. Ако е студена, да се топли. С нея се покрива колкото може по-голяма част от корема, като се използват подложки от хартия и плат и пръстта се „привързва“ достатъчно стабилно, за да може да остане дълго в това положение [ независимо от движенията на болния.
Лечителя бе установил, че тази пръст е „лековита“ до 14 дни и ; препоръчваше след този период да се подменя.
Цялата процедура около набавянето, приготвянето, полагането, прикрепянето на тази пръст изисква толкова усилия, такава „съсредоточеност“, че може да се заподозре някакво хипнотично или самохипнотично въздействие, което стимулира истинските лечебни възмож-ности на пръстта.
Възможно ли е това? Напълно, дори е неизбежно. Но то не променя същността на феномена. Помага му да въздейства. Нещо повече, ако самовнушението липсва, лечението се проваля.
Той с нескрито вълнение говореше за лечебните енергии, заложени в пръстта: от нея сме произлезли, в нея се връщаме, а в този интервал тя прави всичко, за да живеем, както повелява Върховният разум.