Рак


cancerЛечителя Петър Димков допускаше заболяването като възмездие за вина. Обикновено изтъкваше, че боледува оня, който е нарушил природния закон (следователно е виновен), и болестта му напомня за това, принуждава го да й отдели внимание, да я „изстрада“ като възмездие, като изкупление. Бе склонен да гледа така на всяка болест. И най-вече на рака. Помнеше безброй случаи на унищожителен, страшен рак, връхлетял уличените в какви ли не вини и прегрешения. Болестта беше наказание за тях.
– Но може ли това да важи за децата! – възкликнах аз веднъж.
– Уви, така е! – съкрушено се съгласи той. Лечителя споделяше учението за кармата. То пък е свързано с прераждането (сансара),
което е индийско учение. Смисълът на това учение е следният: човек не умира от смъртта си. Той се преражда за нов живот, в ново същество. Той е безсмъртен именно защото е способен да се преражда. Това върши веднъж на 100 години. Върши го десетки пъти. Колкото повече се преражда, толкова по-съвършен става. Следователно животът чрез преражданията се възмогва към най-хубавото, на което е способен. Но човек върши и лоши неща, престъпления. Най-тежкото от тях е убийството. То не може да остане ненаказано. Ако това не стане в живота, в който е извършено, то тогава в следващия. Или в по-следващия (до четири пъти). Наказанието може да бъде и ракът.
Когато се помага на кармично болния да оздравее (да изплати вината си), се помага на всички. Какво е лечението в този случай? То е изповед, в която болният (потърпевшият, виновният) разказва за себе си на лекуващия и с този изказ не само оповестява вината си, но я осъзнава докрай, което е главно условие да я надмогне. Това е божествено тайнство, в което човек намира себе си. Има грешка, но има и прошка за нея. Само от тази гледна точка болестите могат да бъдат „оправдани“.
Лечителя сочеше едностранчивостта на съвременната медицина при лекуването на рака: тя съсредоточава цялото си усилие върху новообразуванието, стреми се да го извади „до последната агресивна клетка“ от тялото.
Най-важното обаче е да не се стига до това заболяване. Казано иначе, по-добре и по-правилно е да се променят онези неща от живота, които довеждат до рак.
Въвличан безброй пъти в размисли и преценки за рака, Лечителя си бе създал „кодекс“ за предпазването от него:
1. Имайте вяра в себе си и в живота, защото той е нещо много радостно. Тази радост естествено „върви“ със здравето и предполага здраве. Човешко призвание е да бъдете здрави и освободени от всички болести – и от рак.
2. Не помагайте на рака, като говорите постоянно за него и така допускате опасността от него. Той ви напада мълчаливо и в това е неговото предимство. Премълчавайте го и вие! С това, разбира се, не го ликвидирате (и не можете да го ликвидирате), но никак не е малко да освободите мисълта и съзнанието си от него. В известна степен е вярно, че човек е здрав, защото не разисква своето здраве или го коментира (самовнушителните формули), за да се
увери, че не е болен.
3. От известна гледна точка здравето е почтеност и акуратност към всички. В този случай изразът на здравето е доволство от изрядното отношение на човека към себеподобните. Но това се оказва израз на доволство от себе си, от живота, от всичко.
4. Бъдете добродетелни – това е първото условие да не подлагате на опасност здравето си. Недобродетелността разчиства пътя на болестите, защото преди това създава угризения, „разхлабва“ човека. Така той неусетно се потопява в атмосфера на вина, губи спокойствие, става боязлив, предусеща нещастието и се разболява.
5. Избягвайте непрекъснатите терзания – „атмосферата“ на рака. Те съвсем не са случайни. Важно е човек навреме да си даде сметка коя е истинската причина, каква е вината му за това и да сложи нещата в ред. Ако той не го направи, ще възникне рак.
6. Както лошото настроение и терзанието „убиват“ човека, довеждат до възникване на рак, така ведрото, оптимистично настроение води до обратното. Създавайте си добро настроение, внасяйте около себе си ведрост и оптимизъм. В тази атмосфера болестите не могат да виреят. Но помнете: не става дума за „изкуствена“ ведрост. Никой човек не може да играе ролята на щастливец, ако няма действителни основания за това – чиста съвест, благородна душа, добронамереност. Точно те ви спасяват от рак.
Лечението на рака със средствата на народната медицина зависи от стадия, в който се намира болестта.
Цялостната програма с дестилирана вода разчита на един по-общ ефект, включващ превантивните ограничения на бъдещото раково образувание. Това е спорен въпрос, но той е резонен, като се вземат предвид многостранните въздействия на дестилираната вода върху организма и общотонизиращият й ефект. От друга страна, раковото образувание не може да възникне в тъкан, която не е увредена по някакъв начин от определено въздействие и в известна степен. Периодичното освежаване, оздравяване с дестилирана вода навреме парира подобни увреждания и така осуетява по-нататъшното развитие на раково новообразувание.