Хармония на цветовете според Итен


Когато се говори за хармония на цветове, с това се преценява взаимодействието на два или повече цвята. Опитът и експериментите със субективни цветови акорди показват, че различните хора могат да имат различни мнения при преценката си за хармония и дисхармония. Най-често лаиците определят като хармонични цветовите съчетания,
които имат подобни цветови характеристики или еднаква стойност на тона на
различни цветове. Това са цветове, които стоят един до друг без силни контрасти. Общо взето термините „хармонично – дисхармонично“ биват отнасяни само до усещанията за „приятно – неприятно“ или „симпатично – несимпатично“.


Такива преценки са лични мнения без обективна стойност.Понятието „цветова хармония“ трябва да се издигне над субективно обусловеното усещане и се превърне в обективна закономерност. Хармония означава равновесие, симетрия на силите. Изучаването на физиологичните процеси при цветното зрение ни приближава дo решаването на проблема. Ако известно време наблюдаваме един зелен квадрат и след това затворим очи, в окото ни ще се възпроизведе образ на червен квадрат. Ако

гледаме червен квадрат, в резултат ще видим зелен квадрат. Този опит можем
да направим с всички цветове и ще установим, че като следващ ще се възпроизведе винаги допълващият цвят. Окото изисква или изработва допълващия цвят. То само се опитва да възстанови равновесието. Това явление се определя като последователен контраст. Един втори опит се състои в това да поставим в един чист цвят равен на
него по светлост сив квадрат. Това сиво изглежда върху жълто като светло
виолетово, върху оранжево – синкаво сиво, върху червено – зеленикаво сиво,
върху зелено – червеникаво сиво, върху синьо – оранжево сиво, и върху виолетово – жълтеникаво сиво. Към всеки цвят сивото се появява тонирано в допълващия му цвят. Дори чистите цветове проявяват тенденция да се стремят взаимно към своя допълващ цвят. Това явление се определя като симултанен контраст. Последователния контраст и симултанния контраст доказват, че окото на човека е удовлетворено или е в равновесие само тогава, когато е осъществен законът за допълването, Hering показа, че очите и мозъкът изискват средно сивия цвят и стават неспокойни, когато него го няма. Ако наблюдаваме бял квадрат върху черен фон и оттеглим погледа си, в окото се възпроизвежда черен квадрат. Ако гледаме черен квадрат на бял фон, като резултат се появява бял квадрат. Окото се стреми да възстанови състоянието на равновесие. Ако обаче гледаме средно сив квадрат на сив фон, не се получава образ, различен от наблюдаваното средно сиво. Това доказва, че средно сивото отговаря на изискваното от нашите оптически сетивни органи състояние на равновесие. Процесите в субстанцията на виждането предизвикват съответни физически усещания. В нашия оптически смислов апарат хармонията означава едно психо-физическо състояние на равновесие, при което дисимилацията и асимилацията на субстанцията на виждане са с еднаква големина. Неутралното сиво създава това състояние. Едно такова сиво може да се получи от смесване на черно и бяло или от два допълващи се цвята и бяло или от повече цветове, когато в тях се съдържат трите основни цвята – жълто, червено, синьо в съответни съотношения. В една допълваща се двойка цветове фактически се съдържат
трите основни цвята:
червено: зелено = червено: (жълто и синьо)
синьо: оранжево = синьо: (жълто и червено)
жълто: виолетово=жълто и (червено и синьо)
Поради това може да се каже: когато в една цветова композиция от два или повече цвята има жълто, червено и синьо в съответни количества, те дават смесени сив цвят.
Жълто, червено и синьо могат да се поставят като цялата общност на всички цветове. Окото изисква, за да бъде задоволено, тази пълнота, при което се намира в хармонично равновесие. Два или повече цвята са хармонични, когато заедно дават неутрално сиво.
Всички други цветни комбинации, които при смесване не дават сиво, са от по-експресивен или дисхармоничен вид. При художествените картини има много едностранно експресивно оцветени шедьоври, които според дадените тук
определения не са хармонично композирани. Те оказват възбуждащо и почти вълнуващо въздействие чрез едностранно подчертаната употреба на определен
цвят и нейната изразителност. Това означава, че не е необходимо всяка цветова
композиция да бъде хармонична. Лесно може да се разбере, че от значение са не само поставянето на цветовете един спрямо друг, но и тяхното количествено съотношение, чистотата и светлостта им. Основният принцип на хармонията се извежда от закона за
физиологичното изискване за допълване … Когато Ostwald пише: „Приятно действащите цветови групи наричаме хармонични“, това доказва неговата чисто субективна преценка за хармоничното. Понятието цветова хармония трябва обаче да се издигне от субективно обусловеното чувстване в обективна закономерност.
Когато Ostwald казва: „Хармония = ред“, и когато под подреждане разбира
еднаквите по стойност цветови кръгове и триъгълниците с еднакъв цветови тон,
той пренебрегва физиологично обусловените закони на възпроизвеждането на
образа и на симултанността. Един изключително важен основен принцип на всяка естетическа наука за цвета е цветовият кръг, тъй като той представя цветовия ред. Тъй като творците работят с цветни пигменти, подреждането на цветове трябва да е подчинено на законите на смесването на пигментните бои. Срещуположните цветове трябва да бъдат допълващи се и тяхното смесване трябва да дава сив цвят. Така в моя кръг срещу синьото има оранжево, като смесването на тези цветове дава сиво. В
кръга на Ostwald срещу синьото има жълто, което като пигментна смес давазелено.
С дефиницията на хармоничното се поставя основата на хармоничната композиция. Важно за нея е количественото съотношение на цветовете, които още Гьоте, на базата на оценката на светлата стойност на цветовете, е определил, както следва: жълто: червено: синьо е както 3:6: 8
Съвсем общо може да се каже, че всички допълващи се цветови двойки, всички тризвучия, чиито цветове в цветовия кръг с 12 части стоят в равностранен или равнобедрен триъгълник, или в квадратни или правоъгълни взаимоотношения едни спрямо други, са хармонични. Жълто-червено-синьо представлява хармонично тризвучие. Ако се поставят цветовете жълто, червено и синьо в 12-частния кръг във връзка един с друг, се получава един равностранен триъгълник. В това тризвучие се изразява най-голямата и могъща сила на цветовете. Всеки от трите цвята има типичен и
незаменим характер. В своето съзвучие всеки цвят действа статично за себе си,
т. е. жълтото действа като жълто, червеното- като червено, а синьото – като синьо. Окото не изисква друг допълващ цвят и смесването на трите цвята дава тъмно сивочерно.
Фигурата на отношенията на равнобедрения триъгълник се образува от цветовете жълто, червеновиолетово и синьовиолетово. Хармонично четиризвучие представляват цветовете жълто, червенооранжево, виолетово и синьозелено, като фигурата на тяхното съотношение е квадратът. Цветовете на хармоничния правоъгълник са жълтооранжево, червеновиолетово, синьовиолетово и жълтозелено.
Използваните тук фигури – равностранен и равнобедрен триъгълник, квадрат и правоъгълник могат да се изградят от всеки даден първи цвят. Фигурите могат да се завъртят в кръг и с това се получава равностранен триъгълник вместо от жълто-червено синьо, триъгълникът жълтооранжево- червеновиолетово-синьозелено, или триъгълникът оранжево-виолетово-зелено, или триъгълникът червенооранжево-синьовиолетово, жълтозелено, с всички други фигури на взаимоотношения може да се постъпи по същия начин. Други изпълнения се намират в раздела за „акордията“.
Конструктивната наука за цвета
Всичко конструктивно пресметнато обаче не е решително водещото в изкуството. Интуитивното възприятие стои над него, тъй като то води в света на ирационалното и метафизичното, което не може да се обхване с никакви числа. Интелектуално конструктивните разсъждения са само „колата“, която ни отнася до вратата на новото създаване…